В непосредствена близост до брега на Черно море, в подножието на южните склонове на Стара планина е разположен град Свети Влас. Той е на 10 км от историческия град Несебър. Свети Влас заема северната част на залива, край който се намира Слънчев бряг и вилно селище Елените, а Бургас е на 40 км по на юг.
Селището е основано през II век от древните траки. Тогава то било с названието Лариса, а чак през XIV век приема името на Свети Влас - покровител на търговците, животновъд, лечител. На името на светеца е съществувал манастир в периода XIV - XVIII 14-18, опожарен от безбройните набези на пирати. Свети Влас е почитан светец и от католическата и от източно-православната църква. В околностите на селото са били разположени още 4 манастира. Град Свети Влас е едно от най-старите селища в Несебърска община. През годините на османското владичество са известни няколко имена на селото и всички са свързани с манастирите.
Турците го наричали Кючюк манастир, а в регистрите е записано като село Манастир. С това име го споменават в своите трудове и големите изследователи на българските старини - братята Шкорпил. През XIV век по тези земи са изградени 5 манастира: "Св. Петър", "Св. Илия", "Св. Андрей", "Св. Влас", от който произлиза името на сегашния град, и девическият "Св. Ана". Всички те са унищожени през XVIII век, но отделни остатъци от тях все още могат да бъдат намерени.
След освобождението от турско робство, когато Източна Румелия е присъединена към Българското княжество името на селището се променя на Свети Влас. Това име се води официално в държавните регистри след 1886 година.
В продължение на векове и до 1920 г. местното население е било преобладаващо гръцко. В началото на 20-те години на XX век местните гърци се изселват в Западна Тракия, предадена на Гърция през 1920 г., и по-конкретно в село Чадърли, преименувано през 1920 г. на Стрими /днес в община Сапес, област Родопи/. По-малко от 10 гръцки семейства остават да живеят в Свети Влас след 1920 г.
След войните от 1912-1918 г. в Свети Влас се заселват 79 български семейства от Солунско и 29 от Гюмюрджинско. Почти половината бежанци след 1924 година са от Бубакево, по 10 семейства от Дамян и Геркарци, и по няколко от Литовой, Петгъс, Оризарци, Дъбово, Боймица, Либахово, Аларе и по едно семейство от Рамна и Енидже Вардар. Пристигат и 20 семейства малоазийски българи от с. Йеникьой, край град Бандърма, Северозападен Анадол, по едно семейство от Булгаркьой, Одрин и Бабчор, а едно семейство от Цигарево се изселва после в Несебър. В момента е любимо ваканционно селище на граждани на Русия и бившите съветски републики, които притежават над 40% от недвижимите имоти в Свети Влас.
През 1963г. Влас е обявен за климатичен морски курорт. Микроклиматът тук е благоприятен за лечение на белодробни заболявания. През 2006г. село Свети Влас придобива статут на град с решение на Министерския съвет. През 2007 г. в Свети Влас е открито най-голямото яхтено пристанище в България, с капацитет от 300 яхти.
Плажът на Свети Влас е с изложение на юг. Пясъкът е ситен, златист. Уникално съчетание на чист планински въздух, морски климат и красива природа. Свети Влас е любимо място за отдих на много българи и чужденци. Летните дни се характеризират с тиха утрин и сравнително прохладен следобед.
Свети Влас предлага на почиващите уникално дълга, топла и тиха есен. Последните години се наблюдават температури от 15 градуса в средата на декември. Зимата тук е не повече от месец.
